МЕЖДУНАРОДНИ ОТБОРНИ СРЕЩИ


SIM Георги Сапунджиев


Комисията по кореспондентен шах (а след това Съюзът на кореспондентните състезатели в България) редовно организират приятелски мачове с отбори от Европа. Тези състезания са от особено значение за творческото развитие на шахматистите и за натрупване на  състезателен опит на международната арена, а освен това отсъствието на турнирната обстановка и игра само на две партии (с бели и с черни) създава условия за безкомпромисна борба.
Дълги години основен принос при организирането на приятелските мачове има Александър Кипров, чиито приятели от световния елит на кореспондентите шахматисти с удоволствие откликваха на предложенията за провеждане на  подобен вид състезания.
Първият международен мач се проведе през 1956 г. между България - Швеция. Нашият отбор (Хаджипетров, Карастойчев, Кипров, Г. Попов и др.) спечели убедително с 14,5 : 5,5.
В продължение на 50 години българският отбор се срещна с отборите на редица държави, както следва:


България - Франция (1964 - 1967) на 30 дъски, като състезателите бяха разделени на  два отбора -  Национален и Резервен,всеки с по 15 души. Французите включиха всички свои елитни играчи - Берграсер, Бутвил, Цинзер, Пенсон и др. Начело В двата български  отбора участваха най-изявените шахматисти, начело с шампионите от първите първенства Г. Попов, Ал. Иванов. Спечелихме и двата мача - националният отбор с  19,5 : 10,5  и резервният отбор с 17 : 13. (”Шахматна мисъл” 4/1968).


България - Украйна  (1964 - 1968). Играхме на 32 дъски, като за първи път по предложение на украинците се включиха допълнително и  две женски дъски (с републиканската шампионка П. Тодорова, която донесе 1? на отбора). Двата отбора се представиха с най-силните си състезатели - Украйна с мм Ю. Сахапов (редовен участник в шампионатите на СССР) , Зилберберг и Наконечний; ние с шампионите Г. Попов, Ал. Иванов, Л. Пенчев и силните практически състезатели Ем. Карастойчев, П. Арнаудов и др. За съжаление  загубихме с 35,5 : 28,5 .  (”Кореспондентен шах”  4/1993).


България - Югославия (1965 - 1968). Отборът на Югославия току що бе спечелил бронзовите медали на ІІІ Олимпиада и включи в състава си всички олимпийци (Летич, Епделян, Кондали и др.). Мачът завърши наравно 18 : 18, като отново Г. Попов направи 100 %. (”Шахматна мисъл” 7/1969).


България - Югославия  (1969 - 1972). Характерно за тази втора среща е рекордният брой участници - по 40 от всяка страна. Нашите противници бяха с най-силния си състав, докато в нашия отбор липсваха играчи като Г. Попов, Кипров, Карастойчев. Загубихме с минимален резултат 40,5 : 39,5 (”Кореспондентен шах”  2/1970).


България - Италия  (1971 - 1973). Срещу опитния италиански отбор, комплектован от играчи със солиден международен опит начело с грм. М. Наполитано, се противопостави сравнително равностоен по състав български отбор, като от сребърните медалисти от VІІ Олимпиада участваха само Г. Сапунджиев и Ал. Кипров. Спечелихме с 24 : 16, като резултатът можеше да бъде още по-убедителен, тъй като поради стачки на пощенските служители в Италия половината от партиите не завършиха и бяха присъдени.   (”Шахматна мисъл” 2/1974).


България - ГДР (1975 - 1977). По предложение на немските шахматисти в мача се игра на 40 дъски. Амбициите на отбора на ГДР пролича от факта, че в отбора са включени най-силните кореспондентни играчи начело със световния шампион  Фр. Баумбах. Както и в предишните мачове нашият отбор беше съставен от опитни шахматисти  (като Г. Сапунджиев, Ст. Сергиев, К. Костадинов), така и от състезатели без международен опит. Българския отбор беше разгромен с  51,5 : 28,5. Като капитан на отбора бях принуден да уважа претенциите на немския ми колега и да се съглася с  26-те служебни загуби на нашите състезатели, които не само прекратиха играта, но и не благоволиха да отговарят на моите препоръчани писма. Тези загуби оказаха негативно влияние върху крайния резултат.


България - Австрия (1976 - 1980). Отборите бяха комплектовани с 30 мъже и три жени. Независимо, че австрийците не са сила от световно ниво, ние им противопоставихме   трима шампиони н олимпийците от “Б” отбора.    19,5 : 10,5  и резервния отбор с 17 : 13.


България - Куба (1982 - 1987). Бавните пощенски комуникации между двете страни даде сериозно отражение върху темпото на играта и интереса на играчите към мача. Голям част от партиите бяха прекратени в началния им стадий и бяха присъдени реми.  Спечелихме с  35,5 : 25,5.


България - Узбекска ССР (1985 - 1989). Мачът не предизвика интерес на елитните ни състезатели и по същество отборът ни бе напълно обновен. А и играещите не бяха много ентусиазирани, след като половината от партиите бързо завършиха реми. Резултатът - също   30 : 30.


България - Украйна (1988 - 1993). Мачът трябваше да бъде на 20 дъски, но поради желанието на повече шахматисти  бе решено да се играе на 25 дъски. В нашия отбор не можаха да се включат най-добрите играчи, тъй като те бяха ангажирани с участието си във финала на ІІІ Отборно европейско първенство и в полуфинала  на ХІ Олимпиада. Независимо от това отборът ни игра солидно и загуби с минимална разлика 25,5 : 24,5.  (”Кореспондентен шах”  4/1993).


България - Финландия (1992 - 1996). Стартира на 20 дъски, но в последствие поради пощенски затруднения две от дъските отпаднаха.    Начело на нашия отбор беше грм. Г. Попов, който разгроми лидера на финландците. Сред участниците бяха и успешно представителите се на първия международен турнир у нас Иля Христов, Й. Калчев и Ст. Сергиев. Победихме с  18,5 : 15,5.    (”Кореспондентен шах”  1/1997).


България - Шотландия (1995 - 1998). Този мач, както мача с Финландия, започна на 20 дъски и след това три срещи отпаднаха.   Шотландските шахматисти (с редовно участие в шахматните олимпиади и във финали на Европейското отборно първенство) бяха сериозни играчи, това наложи българският отбор да бъде комплектован от 5 международни майстори и 6 майстори на спорта, което допринесе за нашата убедителна победа  - 23,5 : 10,5. (”Кореспондентен шах”  3/1998).


България - Полша (1997 - 2001). Стартирал на 20 дъски, като в последствие (съгласувано с капитаните) са отпаднали 4 дъски, а 3 дъски партиите са започнали, но не са завършени и не са взети предвид. Резултат 15,5 : 10,5 за отбора на България.


България - Англия (2004 - 2006). Първият мач, изигран по Интернет,  беше на 10 дъски. След близо 6 годишно прекъсване дойде предложение от английската кореспондентна федерация да мач по Интернет на 10 дъски.    Мачът беше равностоен, но завърши с наша минимална загуба - 9,5 :10,5. (”Кореспондентен шах”  6/2005).


България - Швеция (2004  - 2007) - вероятно един от последните (а може би и последен) мач, който се играе по пощата. За първи път българския  отбор е оглавен от грм. Мл. Гуджев. Мачът се играе на  12 дъски и завършва с минимална побена за нас 12.5:11.5


България - Швеция (2005 - 2006). Трети мач със Швеция - този път по Интернет на 20 дъски. Коефициентът ЕЛО фиксира тотална разлика в класите на двата отбора - доминира нашият с 2-ма SIM (Г.Сапунджиев и Й. Калчев), 2-ма IM (Сп.Спасов и В. Йотов) и  FGM  М. Бочева. Завършека е логичен 22.5:16.5 за България


България - Португалия  (2006 - 2008) - относително равностойни двойки на 21 дъски. В състава на България са включени нови млади и  перспективни състезатели, които се представят блестящо. Националният отбор на България размазва Португалия с резултат 26:16
България - Германия  (2006 - 2008) - мач на истината. За първи път нашият отбор се изправя срещу един от най-силните отбори в света. За съжаление пропускаме да спечелим ценни точки и губим минимално с резултат 22:20.


 

България - Румъния (2008) - по случай 1 година от приемането на двете страни в ЕС. Мачът е на 16 дъски. За огромно съжаление ,някои от нашите състезатели се представят много под възможностите си и губим срещата с резултат 12.5:19.5
 

 

 България - Испания 2009 - …………

Мачът се играе на 32 дъски ! Въпреки че в състава на българският отбор не играят някои от водещите  шахматисти и са включени редица дебютанти , България води с 25 : 23 точки