Българска Федерация по Кореспондентен Шах

ІХ ДЪРЖАВНО ОТБОРНО ПЪРВЕНСТВО

След ремито в маратонската 87 ходова партия Б.Ангелов – Ал.Парушев, продължила 34 месеца, завърши ІХ-тото Държавно отборно първенство.

Класирането е, както следва:

1 „Шумен 2005” (Шумен) 12 мач точки (20 т.)

2. „Локомотив” (Мездра) 12 мач точки (19 т.)

3. „Кресим” (Троян) 11 мач точки (19т.)

4. „Темп” (Сливен) 11 мач точки (18 т.)

5.„Спартак Плевен ХХІ”( Плевен) 9 мач точки (18 т.)

6. „Мат” (София) 9 мач точки (17.5 т.)

7. „Враца” (Враца) 5 мач точки (17 т.)

8. „Пегас” (София) 3 мач точки (12.5 т.)

9. „Верила” (Дрен) 0 мач точки . (3 т.)

Завърши Полуфинал 148.

Класирането е, както следва:

1. Диимтър Везелов 8 т. (SB=32.75) 2.Николай Говедарев 8 т. (SB=31.5)

3. Александър Парушев 7.5 т. (SB=30.25) 4.Деян Давидов 7.5 т. (SB=29)

5. Христо Христов 7 т. 6. Бойко Цонев 6.5 т. 7. Димитър Гаврийски 4.5 т.

8. Райчо Веселинов 3 т. 9. Борис Шалварджиев 2 т. 10. Стефан Крумов 1 т.

11. Георги Илиев 0 т.

За финала на ДИП се класират: Диимтър Везелов, .Николай Говедарев и

Александър Парушев.

При равен брой точки класирането се определя по коефициента Зьонеборн-Бергер (SB).

SIM Георги Сапунджиев ще бъде поредният българин , който ще бъде награден на конгреса на ИКЧФ в Анталия тази година. Новината съобщи лично отговорника за Европа   Жан-Мария Тани. Отбора на ИКЧФ-А  , с капитан Георги Сапунджиев  спечели Еврозоналното първенство 2006 . Поздравления Георги !

Dr.Georgi Popov Memorial

23. Scherer ½ Savchur  24.Karapchanski ½ Scherer

http://www.iccf-webchess.com/EventCrossTable.aspx?id=20976&order=p

На 5-ти юни завърши турнира от 9-та категория на ICCF WS/GMN/008.

Победата с 8 точки постигна Kindbeiter, Fred от Германия .Второто място с  7,5 точки остана за неговия сънародник  SM Stephan, Prof. Dr. Jürgen .Трети се класира финландеца SM Peuraniemi, Pertti.Нито един състезател не успя да покрие нормата за GM от 8,5 точки.

Крайното класиране и всички партии от турнира може да видите  на:

http://www.iccf-webchess.com/EventCrossTable.aspx?id=12191

Партии, завършили към 22 юли 2010

44 финал ДИП

Ст.Петков – Л.Симеонов 1 – 0

Г.Йончев – Л.Симеонов 1 – 0

В.Минчев – Л.Симеонов 1 - 0

Д. Гаврийски – Д.Семов 0 – 1

Д. Давидов – Д.Семов 0 – 1

Т.Кирков – Р.Ангелов 1 – 0

Сп.Спасов – Ст.Петков ½ - ½

Д.Димитров – Ст.Петков ½ - ½

Д.Давидов – Ст.Петков ½ - ½

Р.Ангелов - Г.Йончев ½ - ½

Ив.Иванов – Д.Давидов ½ - ½

Полуфинал 149

Р.Веселинов – Л.Симеонов 0 – 1

Сп.Спасов – Р.Веселинов 1 – 0

Л.Симеонов – Зл.Стоянов 0 – 1

Р.Веселинов – Н. Антонов 0 – 1

Н.Антонов – Л.Симеонов 1 – 0

Ал.Парушев – Д.Димитров 1- 0

Н.Антонов – Хр.Христов ½ - ½

Зл.Стоянов – Ал.Парушев ½ - ½

Ал.Парушев – Н. Антонов ½ - ½

І ДИП по ускорен шах

Хр.Христов – В.Минчев ½ - ½

П.Маринов - В.Минчев ½ - ½

Кр.Бочев - В.Минчев ½ - ½

В.Минчев – Пл.Стефанов ½ - ½

Т.Кирков – Кр.Бочев ½ - ½

Т.Кирков- Хр.Христов ½ - ½

Т.Кирков- П.Маринов ½ - ½

Кр.Бочев – Бр.Белчев ½ - ½

Хр.Христов - Бр.Белчев ½ - ½

П.Маринов - Бр.Белчев ½ - ½

Д.Гаврийски - П.Маринов ½ - ½

Н.Иорданов - П.Маринов ½ - ½

Пл.Стефанов – Н.Антонов ½ - ½

Х ДОП

Ат.Мърмаров – В.Спасов ½ - ½

В.Спасов -В.Минчев 1 – 0

ХІ ДОП

Д.Семов – В.Иванов 1 -0 (по време)

Бр.Белчев – П.Петков 1 – 0

Сп.Спасов – Л.Фотев 0 – 1

Д.Димитров – Вригазов 1- 0

Б.Калчев – Б.Игнатов 1 – 0

В.Нинов - Ем.Петков ½ - ½

В.Нинов - Ем.Петков ½ - ½

В.Иванов – Й.Димитров ½ - ½

Сп.Спасов – Й.Димитров ½ - ½

Хр.Христов – М.Миланова ½ - ½

М.Миланова – Б.Цонев ½ - ½

Р.Ангелов – Б.Цонев ½ - ½

С.Винчев - Р.Ангелов ½ - ½

Ал.Парушев . Н.Антонов ½ - ½

Д.Семов – Т.Тенев ½ - ½

Съдия на турнирите Г.Сапунджиев IA ICCF

РЕШЕНИЯ

НА СЪДИЙСКАТА КОМИСИЯ КЪМ БФКШ

1. На основа на решение на УС на БФКШ съдийската комисия утвърди следните съдии (кореспондентни състезатели), които имат право да съдийстват турнирите по кореспондентен шах, организирани от БФКШ.

1. Александър Парушев - съдия по кореспондентен шах БФКШ

2. Георги Живков - международен съдия на ФИДЕ

3. Георги Сапунджиев – международен съдия на ИКЧФ

4. Димитър Илиев – международен съдия ФИДЕ

5. Димитър Карапчански – съдия републиканска категория БФШ

6. Коста Ангелов – съдия републиканска категория БФШ

7. Красимир Бочев - съдия ІІ категория БФКШ

8. Милен Петров - международен съдия на ФИДЕ

9.Николай Йорданов – съдия І категория БФКШ

10. Пламен Стефанов - съдия републиканска категория БФШ

11. Петьо Маринов – съдия ІІ категория БФШ

12. Радислав Атанасов - международен съдия на ФИДЕ

13. Румен Ангелов - международен съдия на ФИДЕ

14. Симеон Винчев – съдия по кореспондентен шах БФКШ

15. Стефан Сергиев - международен съдия на ФИДЕ

16. Тончо Демирев - международен съдия на ФИДЕ

2. На основа на решение на УС на БФКШ член 47 от Правилника за игра се коригира и допълва, както следва:

Член 47. Всеки играч има право на 30 дни отпуска за календарна година. независимо от датата на започване на турнира. (само за турнирите по сървъра на ИКЧФ). За турнирите, които се играят по сървъра на БФКШ или по Е-мейл, отпуската за първата година е съобразно началото на турнира (пропорционално на времето до края на годината). Напр. турнирът започва на 1 октомври, т.е. до края на годината остават 3 месеца – всеки от състезателите за тази календарна година има право на отпуска (30 : 12) х 4= 2,5 х 2 = 7,5 дни (на 8 дни).

София 22 юли 2010 Съдийска комисия към БФКШ

Председател Георги Сапунджиев

Членове : Румен Ангелов и Александър Парушев

След  две години и половина изключително оспорвана борба приключи един от най-равностойните и непредсказуеми финали в историята на кореспондентния шах.Напълно заслужено шампион стана GM Dronov, Aleksandr Surenovich.Победата му в последната партия над GM Bücker, Jürgen от Германия му гарантира дележ с по 11,5 точки и по-добър Бергер.Немеца остана втори.Трети с половин точка по-малко остана двукратния шампион GM Oosterom, Joop J. van от Холандия!

Крайното класиране и всички партии от турнира може да видите  на:

http://www.iccf-webchess.com/EventCrossTable.aspx?id=13580

Dr.Georgi Popov Memorial

20. Sapundjiev ½ Karapchanska 21.Ohtake ½ Soltau 22.Karapchanski ½ Ohtake

http://www.iccf-webchess.com/EventCrossTable.aspx?id=20976&order=p

Ilja Hristov Memorial

7. Minchev ½ Kirkov 8.Minchev ½ Bochev

http://www.iccf-webchess.com/EventCrossTable.aspx?id=21979&order=p

Уважаеми фенове на мъдрата игра,

Честит празник!

Днес е международния ден на шахмата - отбелязва се от 1966 г. в чест на годишнина от основаването в Париж през 1924 година , на Международната шахматна федерация (FIDE), която има над 160 страни членки. Думата шахмат идва от персийски и означава император,а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта. Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като най-често се споменава Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от 3. до 6. век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа - най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат. Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г., няколко основни промени оформят играта такава каквато е позната днес. Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания. Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир” към края на 10 век, и до 15 век става manessischen най-силната фигура. Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочавана като „западен шахмат” или „международен шахмат”. Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г. Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили. През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834. Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс” в Париж. С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г. През Средновековието и по време на Ренесанса, шахматът е част от културата на аристокрацията; използва се за преподаване на военна стратегия и е наричан „царска игра”. До епохата на Просвещението, шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване.С такива или подобни надежди, шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Много училища поддържат шахматни клубове и се организират множество турнири специално за деца. В допълнение много държави разполагат с шахматни федерации, които редовно провеждат турнири в допълнение към тези на ФИДЕ. Освен това, шахматът често е изобразяван в изкуството; забележителни произведения, където шахматът играе ключова роля, се появяват на бял свят, започвайки от „Партия Шах” на Томас Мидълтън, през „Алиса в Огледалния свят” на Луис Карол до „Шахматна новела” на Стефан Цвайг или „Защита Лужин” на Владимир Набоков. Шахматът също е важен елемент във филми като „Седмият печат” на Ингмар Бергман или „Шахматисти” на Сатяджит Рей. Шахматът също е представен в съвременната поп култура. Например, героят на Дж. Роулинг Хари Потър играе „магически шахмат”, докато героите от Стар Трек предпочитат „триизмерен шахмат”.