Наближава дългоочакваният старт на мача на гигантите - световният шампион Вишванатан Ананд (Инд) и претендента Веселин Топалов, бивш притежател на трона. Необичайното затишие преди старта (официалното откриване е на 21 април) може да се обясни донякъде с баналната максима, че в спорта всичко е възможно.
Но какво би представлявал светът (включително и шахматният) без прогнози? Те също са част от великото шоу - неговата най-пикантна увертюра. Пророчествата се материализират в стотици милиони, които се въртят в многобройните тотализатори по света. А тези, които предвиждат един или друг резултат, знаят: човешко е и да познаеш, и да сбъркаш.
ФИДЕ от десетилетия се стреми шахматът да стане по-привлекателен за рекламния бизнес и да грабне милиони от това. Но очевидно централата все още не е усвоила достатъчно тайните на тези печалби. Те няма как да се получат само с прекалена скромност и мълчание. Изисква се тъкмо обратното.
Геният и цар на скандалите Робърт Фишер, който доведе големите пари в шаха, не се стесняваше да заяви дръзко пред света: “Ако играя с Бог, може би ще завърша реми. Всъщност не съм сигурен той какво ще ми отговори, ако започна с 1.е4!”.
Какво казват числата и фактите
Сериозните играчи в “Еврофутбол”, преди да попълнят фишовете си, четат дълго и аналитично. Колкото и неясен да изглежда един мач, за него има достатъчно обективна информация: статистически данни, тенденции в конкретни срещи за дълги периоди, моментното състояние на отборите и т.н.
Да се опитаме да подходим по аналогичен начин и към предстоящия галаспектакъл в София. Ако победата за Веско се обозначава с 1, равният мач след редовните 12 партии (6:6) с Х, а успехът на Ананд с 2, какъв знак да изберем? Отговор: твърдо 1, а ако трябва да посочим и точен резултат, да отбележим, че компютърната прогноза, в която няма субективен елемент, вещае 6.5:5.5 за Топалов. С други думи, колкото и да е силен и опитен гостът от Мадрас - нещо, в което никой не се съмнява, той ще срещне един уникален играч, който в момента го превъзхожда по всички най-важни показатели.
В последната ранглиста на ФИДЕ Топалов е втори по рейтинг в света с 2805 т., като лидер е Магнус Карлсен (Нор) с 2813, а Ананд е чак четвърти с 2787. Веско има 18 т. повече от Вишванатан!
Показателите от т.нар. “жив рейтинг” или “Live Top List”, отразяващи промените в коефициентите след всяко състезание, сочат още по-внушително предимство на българина. Пръв в актуалната градация (тя ще бъде отразена в следващата официална листа на ФИДЕ) е пак Карлсен с 2813 т., втори е Топалов с 2812,2, Ананд е трети и има само 2791,2 т.
Следователно, в момента Топалов има с 21 т. по-силен рейтинг от индуса - много сериозен плюс! Повишението е резултат от блестящата му победа през февруари на супертурнира в Линарес (Исп).
Ананд защити титлата си в Бон през октомври 2008 г., разгромявайки безпощадно руснака Владимир Крамник. Но оттогава той нито веднъж не е бил водач в ранглистата на ФИДЕ. Не е достигал и нивото 2800 т., което е присъщо на великите шампиони. Обратното: в същото време Веско е водач в 7 ранглисти, като от април 2009 г. неизменно е над котата 2800, изравнявайки два пъти личния си рекорд от 2813 т. Само Топалов и Магнус Карлсен са стигали този показател - втори за всички времена, след умопомрачителните 2850 т. на гения Каспаров. Ананд във “вечната градация” има само 2003 т. - най-доброто, на което е бил способен, но в минало време - в апогея на възможностите си.
В досега играните класически партии между двамата балансът на Топалов е по-добър, макар и минимално: Веско води с 11:10 победи при 23 ремита. Индиецът има предимство при бързите (рапидни) партии и блицигрите, но в София такива ще се играят само при евентуален тайбрек - ако след редовните 12 партии резултатът е 6:6.
И макар че дотук аргументите са достатъчно много, за да се запише твърдо “1″ във фиша, има и още съображения, които са не по-малко важни.
Годините са бреме за всеки шампион
Неотдавна Веско много лаконично, но остроумно и с фино чувство за хумор отговори на въпроса какви са шансовете му в предстоящия мач така: “Плюсовете ми - това са “плюс едно” от класическите партии и “минус 5″ в годините. Ананд е 40-годишен, аз съм на 35″.
Става дума за още един силен коз на българина, макар че този фактор сякаш се подценява.
Но какво показва традицията? В историята на шахмата през последните 47 години няма случай 40-годишен или по-възрастен шахматист, който да е запазвал корона или да е побеждавал като претендент в мач за титлата (имаме предвид класическите шампионати, а не имитациите им - т.нар. “нокаут-първенства” на ФИДЕ).
Още през 1963 г. 34-годишният Тигран Петросян (СССР) сваля от трона 52-годишния съветски “партиарх на шаха” Михаил Ботвиник. Но в двубоя за короната през 1969 г. 40-годишният Тирган Петросян (СССР) отстъпва престола на 32-годишния Борис Спаски (СССР). Той пък през 1972 г. губи званието от 29-годишния Робърт Фишер. Получилият служебно титлата през 1975 г. Анатолий Карпов (СССР), роден през 1951 г., два пъти побеждава във финални битки за короната - през 1978 и 1981 г., по-възрастния от него Виктор Корчной (р. 1931 г.).
В периода на “великата война” Карпов - Каспаров по-младият гений от Баку (роден през 1963 г.), постигна своето във всички мачове, валидни за трона. Но през 2000 г. даже Гари - Човекоядеца от Баку, вече 37-годишен, отстъпва титлата си в Лондон на 25-годишния Владимир Крамник.
В идните години изгряват шампионските звезди на Ананд и Топалов, но пак никой по-възрастен от тях не смущава спокойствието им.
В днешния шах възрастта 40 години (и малко нещо отгоре) не е пречка за някои звезди (Василий Иванчук, Борис Гелфанд ) да играят много силно и да побеждават в някои супертурнири. Но за такива колоси участието във финални мачове за короната очевидно вече е много тежка, дори непосилна цел. Наблюдава се спад, макар и не тъй рязък и забележим с просто око, в играта им, а респектиращите турнирни победи се редуват с тревожни провали.
Цитираната вече статистика за последните 17 месеца от изявите на Ананд също доказва, че годините му вече натежават. Не случайно през 2005 г. в Линарес 42-годишният Каспаров напусна завинаги официалния подиум, победен в последната си турнирна партия от Топалов и покорил заедно с него върха на класацията. Гари много добре разбираше, че е минал апогея си. Ако бе продължил да играе, младите лъвове скоро щяха да го разкъсат.
Дали роденият на 11 декември 1969 г. Ананд ще наруши почти полувековната традиция точно сега, в София, разгромявайки Топалов? Малко вероятно е, макар че в мача са възможни три знака: 1, Х, 2.
Домакинството е морален допинг
Много редове се изписаха за домакинството като нож с две остриета. Пред собствена публика е по-трудно, защото всички чакат победа и нищо друго от сънародника. Щом така казват Топалов, неговият прочут мениджър Силвио Данаилов, че даже и президентът на ФИДЕ Кирсан Илюмжинов, има сериозен повод за размисъл.
Но и контрааргументът е силен: родните фенове ще искат победа от Веско на всяка цена, където и да играе - даже на Северния полюс! Милиардна Индия също едва ли ще прости на кумира си, ако бъде разгромен на чужд терен. Щом короната падне от главата, никакви оправдания не помагат.
В исторически аспект е известно, че в борбата на най-високо ниво домакинството по-често е носело успех срещу госта, макар че повечето двубои са играни на неутрален терен. Така през 1935 г. знаменитият холандец д-р Макс Еве печели титлата срещу значително по-силния от него съперник - легендарния Александър Алехин. И макар че през 1937 г., пак в родината си, д-р Еве губи званието, първият мач между двамата показа какво значи да играеш на своя земя. Кубинският гений Хозе Раул Капабланка през 1921 г. в Хавана безпощадно разбива краля д-р Емануил Ласкер (Гер). И в двата случая победителите се радват на необикновената обич и поддръжка от сънародниците си, за които мачовете са същински национални празници.
България обича Топалов и този мощен морален допинг за него би трябвало да бъде по-силен от нормалното притеснение, че не всичко може да се получи така, както всички желаем.